Великден се смята за най-важния празник в християнския календар.
Подготовката за отбелязване на празника започва с началото на шестте „велики“ дни на Страстната седмица, която завършва с тържествено богослужение. Тогава се приема Благодатният огън, а с настъпването на неделята се оповестява Възкресението. В този момент се възгласява Великденският поздрав „Христос воскресе“, на който през идните 40 дни отговаряме с „Воистину воскресе“.
Както повечето църковни празници и Великден има своите специфични проявления според българския бит. Първите три дни от Страстната седмица са посветени на разтребване и почистване на дома. Освен от чисто домакинска необходимост, това се прави заради символичния смисъл на пречистването, което носи здраве на цялата къща. На Велики четвъртък е строго забранена работата, а преди да изгрее слънцето се боядисват традиционните великденски яйца. На Разпети петък, най-вече в Западна България, с различни мотиви се украсяват вече боядисаните яйца, а Великата събота е посветена на омесването и печенето на обредните хлябове и козунаците.
Най-разнообразни са данните как точно е стигнала до наши дни традицията за боядисване на яйца и месене на козунаци. Традицията повелява първото яйце да е червено. С него, докато е още топло, за здраве се натъркват челата на децата. Днес все повече хора се обръщат към боядисване на яйца с естествени материали. Можеш да пробваш отварата от растението брош за червения цвят. От орехи, кромид лук и ябълка можеш постигнеш жълто, смрадлика за оранжево и коприва за зелено. Обредните хлябове са неизменна част от празника. Приготвят се в кръгла форма, украсяват се с плетеници, а в средата им се изпича яйце. Доста късно, но за сметка на това станал неизменна част от българския Великден, се налага и сладкият хляб – козунакът. Той за първи път се използва в Шумен в средата на 19 век. Заедно с неизменните яйца и хлябове Великденската трапеза се превръща в триумф на кулинарията. Първият ден след края на големите пости се отбелязва с месно меню, като най-обичайното ястие е печеното агне, което често е съпътствано с агнешка дроб сарма.
Въпреки че традицията повелява трапезата да е с обилна храна, след дългите пости все повече хора предпочитат нещо по-леко и щадящо стомаха. Затова ние ти предлагаме няколко рецепти, които ще стоят прекрасно на празничната маса и ще изненадат приятно семейството ти. Подходящ преход от постните храни към месното меню е пилешката ни супа с булгур и праз. Магданозът, мащерката и копърът я правят идеалното пролетно предястие. Дроб сармата можеш да замениш с елегантните пилешки дробчета с карамелизиран лук. А за основно ястие имаш възможност да впечатлиш всички с ароматното лимоново пиле с розмарин и броколи, което подхожда идеално на традиционната зелена салата. Ако решиш, че това не е достатъчно, можеш да пробваш и специалитета ни от крехко пилешко филе, глазирано с нар, пилешки дробчета, салата от ябълки и фенел върху пюре от моркови. На Градус можеш да разчиташ, че пилешкото месо за тези ястия ще е с безкомпромисно качество.
Великден е един от най-светлите празници, защото е денят, в който се отбелязва важността на семейството. Размяната на яйца, козунаци и подготвянето на празничната трапеза може да изглежда като дребен жест, продиктуван от традицията, но всъщност е начинът, по който отдаваме уважение към близките си.
